Сънища извън нас Размекнати пропити с пепел разговори разхвърляли утре Плитки очи, зад тях петолиние закривено от гласовете ни Ляво предсърдие издишащо страховете ни Детски глас изпълващ празнината ни Копринени въжета, изпъкнали вени скриващи ни от бездушието Препускам по безлюдни улици в цвят Нищо уморени тела с разкърпени Послеписни намотки в барок оттенък Поръбени фасове осветили дъното по Ръба му възбудени чувства въздуха надвиснал в сянката на Глупостта синият цвят ли преобръща в разкърпеното платно влачещо пред Себе си нас сините нощи с вкус на оргазъм под сухия дъжд Бяло петно поръсваш по Мен вратата е отворена вятъра гърчи се в Теб лицето ми пари Чувстваш ли Се Пластове празнина претъркулили празнината си Посърнали поверинно из постелите си плътни Пръснати петолиния пред преструвките ни Пъпки прошепващи партитурно подялбата ни под плътски пресекулки Провесено перде пожълтяло от плиснати пеликани Първична пъсторалност превъзбудила перилата ни Поръсвам пръстта с повечерни полутонове плитки Порести пясъци превъзмогнали преходността си в полусянката на пъзела ни